ИСТОРИЯ

Годината е 1949, а точната дата - 1 август. С Указ на Министерския съвет на този ден в крайдунавския град е постановено изграждането на Държавен автомобилен курс (ДАК), първообраз на автомобилното обучение в града, родоначалник на днешния Техникум по транспорт.
Първият Държавен автомобилен курс е пряко подчинен на Русенската Районна автомобилна служба, ръководена от инж. Константин Габровски. Той е продължил пет месеца - от началото на август до края на декември 1949 година; От записалите се в него 80 курсиста, 76 получават книжка за професионален шофьор.
След успешното приключване на първия випуск, курсът извоюва своята заслужена обществена оценка. От началото на 1950 година той вече е преименуван на Държавна автомобилна школа (ДАШ). Това име става твърде популярно и съществува до 1957 година.
Паметна за ДАШ си остава годината 1954. През нея Министерството на транспорта излиза с решение за обединяване на трите Държавни автомобилни школи в една със седалище в Русе. През същата година школата се премества в източната зона на града в общежитията на строителите на Дунав мост. Адресът е бул. "Тутракан" 32, а площта — 100 декара.
Сградният фонд се състои от 4 двуетажни учебни и 2 жилищни блока, общежитие за 230 курсисти, столова, баня. В близост до него са училищният парк и голяма овощна градина, футболно игрище, спортни площадки, гараж и учебни работилници. Учебните автомобили са 40. Нараства 5 пъти броят на курсистите – от 70 на 350 души и 6 пъти броят на учителския и административния персонал — от 24 на 120-човека. Кандидати за шофьорските курсове се събират от цялата страна.
Стъпка по стъпка ДАШ пътува през сезоните на своето първо десетилетие. Тръгват си мъжете със свидетелство за водачи категория С. И други идват на тяхното място. Режимът е все така казармено строг. Но отново със същата магнетична сила зрелите плодове примамливо кимат на персонала и на новите курсисти.
През 1962 година автомобилното обучение в града ни бележи ново стъпало в своето развитие. По това време в русенското Професионално училище за шофьори преподавателският състав има следния облик: 42-ма редовни, 5-ма нередовни учители и 5-ма възпитатели. Изучават се 16 предмета. 1962-ра е и рождена година на кабинетното обучение. Първите "лястовици" на този педагогически хит са по ДВГ, Автоконструкции и Правилника за движение. В единия кабинет изложените автомобилни детайли дават възможност на директора Димитър Тонев по най-добрия начин да представи на курсистите двигателя и конструкцията на автомобила. В другия Георги Гърнев обяснява Правилника с помощта на всички нагледни (визуални) средства, прилагани в онова време.
Следващата 1963-та година носи още една промяна. Вече сме Професионално-техническо училище по авторемонт с двегодишен курс на обучение. За голямо съжаление, шофьорската паралелка е закрита. Приемът тази година е за две специалности: автомонтьори и машинисти на пътни и строителни машини. Условията за кандидатите са основно образование (VII клас), възраст до 26 години и отбита военна служба.
Осмокласниците са първият, наш випуск от "малки" ученици. А това ще рече нови проблеми и отговорности. Нов педагогически подход и нова методика. Приемът за учебната година отчайва учителите. Лошият подбор е резултат на непопулярните специалности. Той се разминава с привлекателното звание "Шофьор".
През 1965 година се възстановява шофьорската паралелка. Всичко се връща по местата си. Имаме си и ново име. Вече сме Професионално-техническо училище по автотранспорт.
През същата година започват курсове за квалификация и преквалификация на професионалните шофьори. Завършилите категориите С 1 и С 2 се усъвършенстват в по-високата степен на водачи от категориите Д и Е. Придобиват право да управляват автомобили с ремаркета и автовлакове. Да бъдат зад волана на автобусите. За две години в училището повишават професионалните си умения автокранисти и механици, тарифьори и диспечери, ръководители движение и билетни касиери. Така започва ерата на категориите. Те се оказват изключително сполучлива, ефектна и устойчива форма на професионално развитие.